Относно Шао Лин, баница и моя милост

Начии..наричали са ме „шибан виетнамец“, наричали са ме ‘жълтур скапан“, ‘ китаец с авиция’, наричали са ме и Джеки Чан, изпращали са ме да се срещна със ‘сестра си Щастливка 13″.
Питали са ме верно ли ям кучета и как са по-вкусни- печени или ? А котките жилави ли са?

Има ли пари в  отглеждането на ориз и може ли у Бг да са направи плантация?

Как е на японски  „к*р“?
Бонзаите на светло ли да се гледат или на непряка слънчева светлина.

А ‘онуй, как беши беее, дет го загъваш с ‘артия? Орагами, кво беши, мойш ли едно прАси да сгънеш? .

Що не си толкова жълта?

Монголска татарка, сигурно си звяр в леглото?!

На вас, япончетата сичко вий малкоу, нали? хи хи хи“ и т.н.

Мислех си,че вече няма какво повече да бъда питана, но  преди малко  ми беше зададен въпрос -констатация “ аууууу, ти ,зарад цунамитата НА Филипините ли си дошла тук? Емигрантка , а? „.

Ок, ясно. Внасям яснота .

1.Да, ям кучета. У Виетнам бяхме дванайсе деца  и тате мяташе животното на каления под, и който квото докопа, иначе цел ден на  единия  варен бамбук ше стоиш. Сякак са вкусни. Аз лично ги предпочитах леко кавардисани, но бях изтърсак и до мен стигаше само опашката . И скакалци ям. Пържени са като чипс.  Надвечер ходихме да залагаме капани за плъхове.  Деликатес! Малките краченца как цвърчат в жарта, тате пее песни, мама чисти бръмбари. Да са готови за закуска.  Еххх, спомени..  Котките накиснати в оцет 24 часа и се отпускат после у фурната. .  И що за тъп въпрос? С ориз, как?!
2. Има пари в ориза, голем бизнес е. На терасите съм направила плантацийки. Блатиста работа. Пълни ми се сърцето като гледам реколтата. За кво мислите,че не спя?!  Ей ся дописвам тва и отивам да се дупя , да го бера. Оня  ориз “ Бисер“,  от къде мислите,че е ?!  пп- с последната партида да се внимава, падна ми пломбата, та..нали..
3.  На японски к*р е куро хой сан мидзо. ‘онази част от тялото, която пръска“. Не съм сигурна, ше питам чичо СаКУРай сан. Спомням си,че пръскаше бая. Но ми е забранено от родата да издавам семейни тайни, защото ще видя страната отдето  изгрява слънцето, ама друг път.

4. Бонзаите  сутрин ги слагате до прозореца, обед по средата на стаята, следобед в коридора, а вечер до вас, в леглото, да са завити,че мноо капризни тез дръвчета.  И им говорете,че се цупят. Играйте им театро, едно денгаку добре ше им дойде. Щото при тоя театър  хем се пее , хем са правите на актьори. При по-напредналите в растеж ше се наложи и малко дзуши-саргаку. Акробатика, тва онва.  Абе по едно виенско колело и един шпагат да им покажете, стига.   При добро обгрижване, очаквайте плодове да се родят. Страаашни компоти стават. И ошаф .

5.Оригами!  Сгъвам и свине, и кози, и пръчове, сич-ко! От ‘Работническо дело’ правя скулптури направо.  Ей на, вчера пресъздадох цветарския магазин на леля Ива. Тва драцени, тва фикуси, тва нолини,  мушката, рози, хризантеми, треволяци, поезия цяла направо. Плака горката.  Като видя цялата тази красота и плака от емоция.  Затвори си магазинчето и ся сгъва по цел ден оригамита.

6. Що не съм толкоз жълта..хммм. Опитах,честно. Пробвах кво ли не. С боички не става. С грим също. С баданарка, ама с по-фин косъм, се наклепах веднъж със златно -жълто,  от магазин за автобои си зех баката с боя. Обаче си докарах цвят на нещо средно между дизентерийно оранжево и цвят ‘ повърнат осем пъти банан“. Освен,че се обринах, и побелях още повече, като видях за кви пъпки иде реч.  Обаче сега работя по въпроса с докарване на цироза на черния дроб. Викат,че ше стана жълта , при това доста. Нямало и майка ми да ме познае. Възхитена съм.  Нямам търпение. Едвам домъкнах торбите с ракия, водка, джин и още някви, не помня вече кво взех. Изсипах ги у бидона , дет ми беше зелето. И без тва ме мързи да го претаквам, смесих добре алкохолеца и ся блаженно отпивам със сламка. На пестин грама съм, а бидонът е 10 литра. Смятам до месец са съм жълта.

7. Имаше един период в който бях монголска татарка, да. Звяр в леглото не, ами звяр. Късах със зъби болтовете на пружините, табли падат, трошат се сглобки, оревавах орталъка със зверските си, кръвожадни викове. Мятах партньора си на полилея, оня като почнеше да се люшка и аз отдолу голя зъби и скачам да му отхапя висулката. Ръмжа сластно, той реве бясно. Това за мен беше знак,че иска още и още, и аз хапех, дращех, до кокъл свалях месата му. Мятах го от единия край на спалнята до другия както се мята мръсен чорап за пране. Той скимти, аз цялата звяр, го онождах с тупалката за килими. Ехх, бяха хубави сексове. Обаче ми писна и спрях да съм монголска татарка.Освен тва нямаше къде да крия труповете вече.

8.На нас япончетата всичко ни било малко.  Дааа беее. Да не почвам с небостъргачите само. Мозъкът ни е  бая голям.Не че е нещо за хвалба, щото главата леко килната настрани  е понякога.  Аз в частност имам големи уши. Оня ден гледам се гледам, както винаги се възхищавам на мен си и кво? Почнали да стърчат. Брех! Ама не знам, мож и косата да ми е оредяла. Нищо не ни е малко. Даже и гордостта , смятай! За физика-моооже. Да, малки сме. Обаче оня лаф “ може да съм фъстък, но се бия като цяло пакетче“ за япончетата е създаден. Ай ся да не се обиждаме и на пениси, а?!

9. Тъкмо пристигнах от Филипините, да. Омръзна ми да вдигам къща по пет пъти в годината, заради тея цунамита. Воднянка хванах. Тъъкмо си посадиш палмата  и шлеззз, цунами.  Разорих се да купувам слама за покрива. И реших да емигрирам в България. Да подяждам народеца като взимам пари от държавата и с тях да си обработвам плантацийте с ориз на терасата дето. И да са снимам в реклама за кюфтета „Когату дошул тук, никога не ял кьофте. Получило се, дааа? Даааа. Кьофтее , даааа? Даааа“. Жесстоко!

За Шао Лин и китайското порно нищо няма да кажа. Нямам време. Отивам да правя баница.
14699796_10154706220547932_721424909_n