Най-после всичко си идва на мястото. След няколко доста кофти седмици, вече се чувствам като опърпан феникс. Опърпан, ама феникс все пак. Мислите ми,че жалкият  и порочен мой  живот ще приключи с изпращане към Валхала на пламтящи кораби, се разкараха и сега съм с едно такова особено чувство на удоволетворение. Здравейте. Казвам се Гишо.
Преди исках да се самоубия. Да резна квитанцията на жалкото нещо, наречено Живот, но след като нещата не вървяха, се отказах. Пък и се поизморих да ви кажа. Хората от едното нищо си умират, а аз трябваше да извърша дванайсе опита докато разбера,че съм нещо извънвселенско, нещо различно. Щото не става и не става. Малко за мен първо да споделя.
Женен съм вече двайсе години за нещо подобно на шимпанзе в порядъчна възраст. Косми,косми.. Даже я снимах и щях  да изпратя  снимката  на един известен криптозоолог, който търсел космати и невидими същества, но таз мойта съпруга много се вижда и се отказах. То поне лице да имаше, да го гледаш, докато му говориш, а то…като почне да ги реди едни, пръска като градински маркуч. Мултифункционален. Едното и око се движи челно пред другото. Още не мога да разбера накъде гледа и какво точно има предвид, като ми казва,че някой ден, докато съм спял, щяла да ми резне кочана. Нищо не и се разбира, щото не може да изговаря някои букви.Като малка паднала върху камък и половината и зъби адио море..Аз и покрай тва се ожених. В кръчмата на Мадрето, съседът, я видях, докато се дупеше и слагаше бъчонката с вино. От него ли,от сушата вече няколко месеца, кво, ми се омотаха флуидите, центрира ме явно с поглед и тя, идва при мен и ми вика- – „Ила сука ми отвърсиш таш сиска“ . Пък аз чувам „ела тука да ти отвъртя една свирка“. Изобщо не разбрах,че искала да и помогна там нещо си с бъчвата.И покрай това недоразумение, тя взе,че забременя с единия син, после имаше още няколко недоразумения. Храня седем деца бе. Искам да сложа край на тоз живот, защото вече не издържам на напрежението. Събирам си нервите всяка сутрин, връзвам ги на възел и да не взема да направя някоя беля  вечер, докато жената ми плещи и фъфли, по-добре мен да ме няма. Един приятел се върна от Тибет и оттогава погледът му все си се рее нейде. Бил се въздигнал, нещо такова. И името си смени. Мадра Путра Сингх, но му викаме ПутЕто само. Да го таковам аз и него. Обаче взе,че  ме убеди,че имало прераждане, та ся с  надежда вече една седмица се пробвам по малко.  Първият ми опит беше стандартен- самообесване.. Овързах яка примка на сливата в двора, нагласих се как си бива и тъъкмо се приготвих да си ритна пънчето под краката, когато онова злобно и гнусно същество жена ми изкрещя: Гишооу беее, какво си мислиш,че правиш, минзухар проклет!!!? Сливата ми ли искаш да потрошиш бееее??!!
Секна ми и сезалчето, и срещата с бялата светлина в края на тунела. Как пък не се наяде с таз слива, нейната кожа налбантска. И хич не ми мина през акъла, че не попита даже какво правя. Ама то при нас е така през последните години,  всеки се спасява поединично.  Тя предимно яде. Вторият ми опит беше поглъщането на цял комплект бръснарски ножчета Силвер. Даже се опитах да ги вържа на възел, ама нищо не стана отново. Сега много ссъскам и шъшшкам и си завивам езика зад врата. Жената силно се надяваше да гледа как ги изкарвам по естествения начин и яко злорадстваше, но аз я изненадах и отидох на лекар. Даже ме попитаха дали съм искал да ми ги запазят. Смешници!

Какво ли не опитвах. И  със сезал ли не пробвах отново из  разни дървета, клонки и куки, и тухли ли  не си връзвах на шията, краката и раменете, че да скоча у гьола до нас, и във вана ли не се давих. Шалтери  дърпах и  с мокри ръце хващах жицата, токът спрял, пак не успях. По стълбове се катерих, само и само да пипна с гола ръка кабелаците, арестуваха ме, искал съм да крада жиците. Божеее..за кво са ми жици?!
В ареста ме пребиха. И те не разбират от дума. Оня бие, аз му викам:- по силно бе, довърши ме. Не ме довърши,  мислеше,че се шегувам и му стана смешно. Носеше ми кашата през целия престой. Викат ми- скочи от високо. Скочих. Заплетох се у просторите и няколко калъфа за юрган, и паднах върху чувалите с дрехи, дет една съседка беше сложила за циганетата у квартала. Мискинка! Само дето два месеца с гипс ходих и две заплати дадох. Пред влак стоях. Влакът спря, машинистът ми обърса пет шамара. Сега съм с коронки в устата. Пак ме затвориха. Затвориха ме за 24 часа и полагах обществено полезен труд цели 725 часа. Ринах като скот полянки и алеи и се чудех какво толкова му харесват на този живот всички ухилени хора. Скачах и с бънджи. По време на летежа, тайно прерязах въженцата, молех се да се претрепя я из някой чукар, я да се размажа като папатак  в някоя и друга стена. Свистяха зъбери със скоростта на светлината покрай мен, докато дрънчах нагоре-надолу овързан, ама кракът ми се оплете в каишите и нищо не стана. Човекът с растата на главата ме преби,че съм му развалил бънджито и знаел ли съм аз колко струвало това. Не му се ходело в затвора, само  защото аз съм си направил криви сметки. Кви криви сметки бе?? Чекийката ми беше подарък от дядо ми, от войната, уж остра, ама глей как ме издъни..

Запитах и приятелите с какво биха могли да ми помогнат. Като съвет, разбираш ли. Едно келеме, Маринчо, мой приятел, дет ми дължи към три бона, беше най-отзивчив. Донесе ми нещо в един буркан и вика- пий го тва на гладно и до утре няма да съществуваш, обещавам ти, аркадаш. Нямаше никаква миризма, ама го изпих. Още докато го гълтах, знаех, че нещо не е наред. Изгладих си най-хубавия костюм, лъснах си мрежестите обувки, обух си чорапките, колосах яката на ризата, оная с цвят на бебешко ако, и легнах на дивана да чакам нещо да стане. Заспал съм. Събуждам се, гледам- празно, бяло, светло, чист въздух, красота! ..Викам си, еее, разгеле!! Пукнал съм най-после, и взех да се оглеждам за ангелчета под формата на млади девойки с касинки. Да,ама друг път. Докат съм спал, са ме отарашили и само единият бял таван и бели стени останали.Черчеветата на прозорците даже взели. Маринчо, твойта мама!!!  Три дена с разтройство от тва дет ми беше дал.Осем месеца спахме до Милка, кравата на жена ми. За да е по-хубава картинката и да има човек за какво да живее, нали?! Мислех у колата да спя, ама се сетих, че я използвах за пребиване като се спуснах с нея по урвата. Тя стана на сок и ламарина, аз като бройлерче свеж и без драскотинка. Киликандзерът ми вика -толкоз голям тъпир няма да умре ей тъй просто. Да я таковам и аз у чаплата.

И ми писнА. Нарамих си чувалчето с дрешките и сам си постъпих в болничното заведение. Там се запознах със самия Буда.Пет месеца ми гъгнеше мантри, пречистваше аури, викаше светлината. Е, това със светлината малко по по-различен начин беше възприемано от персонала на лудницата, щото Буда обичаше да вика таз светлина с кибрит и нафта в ръка, но важното е, че Гишо, АЗ!, остана някъде в миналото. Сега съм пречистен и прероден и до деветнайсе часа квото правя-струвам да съм се прибрал. Старите навици не умират, свикнах да се опитвам. За това и вече трети ден вися под едно мостче облечен само по шлифер и презерватив. Тая надежда,че и мен ще ме постигне участта на един, дето така го пребили заради ексибиционизма му,че свидетели се кълнат как визуално са видели Михаил, оня дето е  архангел, да слиза и да му прибира душата. Разтварям шлифера, вадя прасци, крак  и атрибут,  а една жена даже подпикна от смях.. Но надеждата умирала последна викат
Ваш Гишо!

бел.ред- авторът не претендира за нищо вкл. и граматика, пунктуация и т.н. дефисите знаете къде да ги сложите.. Всяка прилика с лица и събития е случайна и е плод на идиотско въображение

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s