Бял фолксваген комби. Вероятно от 1989 год. Със сигурност „Джета“. Вероятно използван като водоноска в битката при Термопилите. Разкрачен, разбирицан, кашлящ, като болна от охтика Алпака в пенсионна възраст( Алпака- нещо като кръстоска между лама и мини камила, а не тенджера или тава, да се разберем!!). Бил е бял, сега е сивеещо подобие на пешкир от клозета. Олющен, тук -таме с вълнообразни драсканици по бронята. Вероятно от ключ, по-възможно да е пирон. Багажникът на покрива е натрупан с няколко вида килими сгънати на ролки, стелки за пред врата с надпис “ Уелкъм“, подпъхнати под килимите и поне шес черги тип “ кръпка“, виснали като спици на разтворен чадър над целата каруца. Задната му част запотена, вероятно поради неспособност джамовете да се свалят, но тук историята може само да гадае дали е така. Спрял е по средата на едно от най-оживените места на улица „Цар Калоян“. Еднопосочна. ШЕфьорът започва да изнася торс наполовина и странично през също наполовина спуснатия прозорец, щото по-надолу явно не може. Лек ветрец разрошва трите му косъма и чичото подпира някак си лакът върху сваленото стъкло, намества се удобно, сякаш ще излиза през него.. Знаете приказката “ каквато колата, такъв и собственикът“. Разликата в приликата им беше..никаква. За възраст ‘говоря“. А и външен вид, що не?! Той започва да вика на някъде си, насочил глас в няква много неопределена посока, все едно под балкон вика. -Миимее! Миииимееее! Кротко повикване, странично извъртяна глава заедно с половин тяло, гледащи едновремено към небето и колите, чакащи ЗАД фолквага.. -Мииимеееее! Все още кротко повикване, но с лека интонация на нетърпение. Се едно Мимето ей ся ше изкочи до вратата. Главата и ‘изваденият’ торс започват да правят оборот, така че да се обърнат на другата страна и вече да гледат ( и викат) по посока движението, но И към небето.Отново. Тоест той виси навън почти целият. -Миимееееее! Мииии…мееееее!! Мимето обаче липсва. Аз съм в очакване на освобождението на банкомат, който е окупиран от три баби с десет дебитни карти в ръка. Ше почакам явно. И следя с интерес от къде ще изкочи Мимето. Опашката от коли, които още не са започнали терора с клаксоните, набъбва. – Миииимеееее!!! Ми ме!! Ми..ме!! Ми..МЕ!!?? – започва да скандира горкият. Чудя се как не омаля така, наполовина издаден през прозореца, но повече се чудех от къде ще дойде Мимето, щото мястото е такова,че или трябва да слезе от едно от дърветата, които са до тротоара, с минимум два кокоса и чепка банани в ръка или да се визуализира с бластер и скафандър, крещейки “ Зен, телепортирах се!“. Фолксвагенът бичи газове и пушеци яко. Ръмжи и се дави, обаче чичото не се отказва. -Миииимееее!! Адеее деее! Оглеждам се на всички посоки да видя няква жена, бързаща към колата, но уви! А той вика в определена посока, която е към НЕБЕТО!. Поглеждам към небосвода, очаквайки с глупава надежда Мимето, облечена в бяла роба и държаща букет маргарити, да се спусне отгоре, седнала върху дъсчена люлка , оплетена с лаврови листа. Клаксоните се почват. Коли бол. – Миииимеееее ииизлееез деее!!(кресчендо в начална фаза на раздразнение)..пауза , почти усещам как си поема въздух и..- Мииииимеееее маааа!!!…МИМООО, МА! ( гърлен, дълбок , със стиснати зъби глас).От къде да излезе бе?? Тва съм аз , чудейки се наум и озъртайки се, сякаш Мима се крие нарочно някъде около /под/диагонално на колата. Вече ми е мега интересно. От Мима обаче няма и следа. Тъкмо да започна и аз да викам за нея, когато неговите очи с вежди засякоха моите хематитови ириси. Чичагата с вече изнемощяла физиономия, молеща за помощ, ми извиква:- ‘Миче бе, я виж от другата страна на улицата не се ли вижда една женица? Че няма как да изляза от тази таратайка аз да видя. Трябва да изляза през багажника отзад, щото вратите не се отварят отвътре, а ше ме линчуват още малко тея зад мен. Аа-хаа! Светва ми на мен къде може да е Мимето. Чааак от другата страна на улицата. Пресичам, поглеждам във всички посоки, замислям се за секунда.. е, кво пък толкоз, и се навеждам под колата случайно да не би да.., но не виждам никва жена, ама виждам кво има в колата. Всич-ко! От три накачулени един върху друг стола, нещо като мини хладилник ‘Мраз“ ,ама не точно, няколко десетлитрови бутилки от минерална вода, дамаджани в които мога да се побера спокойно и с вдигнати ръце да съм, разни кошници, още килими, още пътеки, завеси, лампи, ДО отегчен от себе си ..пекинез, който имах чувството,че го мързи и да мига. Шеферът ме гледа в очакване да кажа “ ДА! Ето я Мимето!, и да гръмнем шампанско „Искра“, аз го гледам да каже как изглежда Мимето, че да се ориентирам кого търся, какафонията от клаксони е огромна вече, водачите започнаха да излизат от колите си, псувайки и викайки, а аз започвам да мисля,че въпросната е измислен персонаж. Питам за външни белези по които да видя за Мимето и от къде евентууаално би могла да дойде, а той:- Абе дребна женица бе, много мъничка, с кестенява косица една, рехавка и е… (замисля се за секунда ), абе почти без коса бе!! Слабичка една такава..ихх,че не мога да видя значии, тц тц тц, ма много мъничка е, мижаво бе чак..Трябваше само да ме чака ей тук! Ей тук, на улицата, да спра, да се качи и да потеглим, амааа… Еххх, пфууйй, къде е сега тая жена беее!?? Много е мижава бе, ‘миче, я са огледай пак, моля ти са!! И точно в тоя момент, някъде между думите “ рехавка“ и “ мижава“, иззад мебелировка, килимарници, ел.уреди, стъклария и железария, и страдащ от непукизъм пекинез, виждам как някво подобие на човешка фигура с рехавка коса, се възнася бавно, отблъсквайки с ръка един лампион и отмятайки рипсена покривка приличаща на завеса от стар реквизит, аз се напикавам бързо, а чичото няма ви казвам кви белтъци залепи в огледалото за задно виждане от шок и как адамовата му ябълка направи един бърз тигел от гърлото до челото и обратно. Такова недоумение съчетано с объркване аз скоро не бях виждала и не мога да опиша. -МИМЕ!!! -това бях аз. -МИМООО МААА!!!!???-това беше шеферът. – Колко сам спала бе, Атанасе??- това беше Мимето
Добър ден на сички Мимета от мен:))
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s