За Карел Гот, трудът и неговото облагородяване.


Вчера беше поносимо време. Пекна едно слънце, та някак си вятърът се ядваше. Брулеше тихомълком облаците. Прибирах се. Изпратих мислена благодарност към Минчо Празников за ниската слоеста облачност без превалявания и реших,че ще поздравя и Любка Кумчева по радиото с песен. Текстът и ще чете Трендафил – Ка -Немска, а Данчо Стълбицата ше пусне по Музикалната си такава нещо от Мелодия на годината.През това време Тома- С -Пространов ще презентира в Пулсиращи ноти некво парче от Златният Орфей, преди да го обявят за музикален десидент с пускането на ‘упадъчна музика’ под формата на Пърпъл, Сабат и други вредни за народеца и царската туршия елементи по онова време. А неее само Ицо Кидиков с неговия Шумен и Панайот Панайотов, който даваше огън на всяка спряла се до неговото рамо жена и после като вземела от топлината му, си тръгвала моля ти се. . „Исскаааш огъън да тии дааам, запооомниии и знаааай тооогавааа..“ , ти-ри-рририи…там квото беше..
Сигурно си загубих младежката аудитория с тези птеродактили на антициклоните и музиката отпреди двайсе и кусур години. Но нещо ме носталгира за времето, когато всички се чудехме дали братя Аргирови наистина са дабъл, двама, две човекоточки тоест, или всичко е било трик с камерите и огледало. Или просто Благовест е извънбрачен, роден в Швейцария, а Светослав се е пръкнал в с. Чокманово, насред дивите и прекрасни Родопи. Така!
Прибирам се аз към дом, роден дом с две коли отпред и още двайсе встрани, люшкам чантата в едната ръка небрежно, все едно съм минала изпит за „тупалки“ (по-високата степен от „кифла“) . Барнала съм се с кожухче, клинче и още малко ще зацвиля „Шампанско и сълзи“, като от време на време ще си потупвам тупираната коса, щото завод Калиакра, гр.Добрич е изсипал годишната си продукция от олио върху нея и тя бетон. Обаче за моя радост нито знам текста на песента, нито си тупирам косата, нито я колосвам с лак. Вървя си и виждам ,че ще подмина индивид в зряла възраст, женски, 56-60 години приблизително, едричък, къмто 115-154 см с оранжева коса по средата, в корените черно, а краищата обвити в мистерия и прихванати с ластичета от връзки зелен лук, деведесе стотинки едната където… Предвид тунингования ми изглед, вероятно е помислила , че аз току що съм слязла от лимузина с регистрационен номер „Х“ , и под съпровода на Виевската фолк група изпълняваща тавата „Залюбих мамо три моми“ , Митьо Пайнера ми маха с кърпичка от шибедаха, за да ми пожелае успех в изнасянето на концерта „Планета Мура с фъстъци“ 2015-та. Индивидът е работничка към Чистота. Светлоотразителният му аутфит и аксесоарите- метла и лопата, навяваха на тези подозрения. Бяха захвърлени небрежно по средата на тротоара, до купчина с боклук, предимно треволяци. Пиеше кафе, седнала на бордюр, водейки диалог с друг индивид- колега от мъжки род, чието полово съзряване не можеше да се каже с точност докъде е достигнало, защото на вид изглеждаше като хибернизиран,пастьоризиран и консервиран младеж с релефна повърхност на епидермиса. На глас го докарваше Карел Гот с охтика и гръдна жаба. Едновременно. Абе май му имаше нещо на човека кат цяло. Това всичкото го забелязвам, щото още отдалеч се чуваха как дебатират състоянието на финансовия си резерв у джобовете, за жалост изчерпан, и всяка една дума кънтеше отчетливо из небесния ефир. Този дрезгав, хриптящ глас, който излизаше от дробовете на женското същество, все едно си е правила гаргара с белина и сода каустик, докато гласните и струни нижат тютюн, н я м а ш е как да не се чуе. Основната реплика, която се повтаряше след всяка дума беше: ‘ аз ше и (редактирано от СЕМ) майката на тааа държава, ше и ( редактирано от СЕМ) ше и!! Шма мъчат кат говедо ай ша и ( редактирано от СЕМ) аз майката ше и!..Нямало пари! Айде бе! Циганка ко бях, по-добре щях да съм, ай ше и.. ма$%$)(&@!!!І+>>&%) еба!“ (СЕМ се отказаха да редактират). И изобщо всички в радиус и диаметър до Айтос и околовръз , разбрахме кво действие ще извърши госпожата на майката на държавата. Бях съвсем до тях, когато виждам,че се налага да заобиколя лопатите и метлите, а и нямаше да е удобно, ако просто мина през боклука. . В момента в който правя маневрата -заобикаляне на купчина отпадъци, лопати,метли, стирки, мопове, от страната на Чистота ООД прелетя пластмасова чашка за кафе и се удари в ботуша ми. Ха, си мисля, тва пък от къде изскочи? Сигурно съм я ритнала без да искам…и ми става гузно, щото нали хората чистят, а изведнъж идва няква си гражданка с тъмни очила и Рудоземска козметика по лицето и им тъпче боклука. Спирам и поглеждам към госпожа Пропър въпросително. Онаа ме гледа с подигравателна усмивка. Аз с никаква. Тя гледа мен, аз – нея, Карел Гот към нас, ухилен, показвайки част от зъбната формула на кон, облицована в железни коронки. Всички мълчим. Има напрежение! Положението става кадър от индийски сериал, където камерата се мести от едно лице на друго сто часа. Шльоп! Още една чашка се удари в ботуша ми. И найлонова торбичка с нещо си вътре…и някви мазни хартии. Уж ги присъединява към купчината с отпадъци. И ме гледа нагло и с явна неприязън. Яснооо. Светва ми идеята на ситуацията. Думите бяха излишни. Някак си в тоя момент, по някаква си кармично-шибана причина, аз се явявам виновна за професионалното им развитие, озоновата дупка, Юстиниановата чума и защо слънцето свети. Имам и вина, задето приличаше на разгневен суматрански орангутан с кански махмурлук + предменструален синдром+ строшена пералня. Разкошна комбинация! Аз лично съм изпадала в такава композиция и исках да стрелям стрелям…Абее с една дума- виновна съм,че изобщо се е родила.Така изглеждаха нещата. Навеждам се, вземам две чашки, слагам ги в купчината боклук, щото кошче няма. Питам- има ли още за изхвърляне? Жената-лопата изсумтява: аре,аре, минавай, минавай, и захапала цигара почти до кокъл, ми маха с ръка благосклонно да се разкарам. Но аз съм съчма, няма се дам толкова лесно на таа несправедливост. Вкиснах се вече. За тва пак питам:- има ли още нещо за изхвърляне? Чашка? Бутилка? А може би супник? Претоплен вчерашен паприкаш? ВИЕ?? Момчето-мъж-колега -Карел Гот, се разхилва. Бива сръчкван моменталически у реброто, той сепнато измяуква, тя става все едно нищо, хваща си уредите на труда, аз чакам няква реакция, тя подбутна с крак купчинката боклук и са изрепчи:- Ей зарад такива кат вас наконтени и начервосани, свестните мъже са лъжат и на зарязват у немотията, и нА, на кво дередже съм, а ни съм и циганка. Да бех циганка, въъйй, само да бех… Ади, МОмчо, тръгвай, майка, който иска да чисти, да си чисти. .Напущами тази работа!! Прибирами са!!.
Дааа му се невидиии, тва и било син! И резко ми се прияде паприкаш. А аз мразя паприкаш. И да, виновна съм и за течението Гълфстрийм, косопада и духването на милион хлебарки от ферма в Китай преди две години. Вече може да се смеете. До виж да нееее.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s