Вчера беше поносимо време. Пекна едно слънце, та някак си вятърът се ядваше. Брулеше тихомълком облаците. Прибирах се. Изпратих мислена благодарност към Минчо Празников за ниската слоеста облачност без превалявания и реших,че ще поздравя и Любка Кумчева по радиото с песен. Текстът и ще чете Трендафил – Ка -Немска, а Данчо Стълбицата ше пусне по Музикалната си такава нещо от Мелодия на годината.През това време Тома- С -Пространов ще презентира в Пулсиращи ноти некво парче от Златният Орфей, преди да го обявят за музикален десидент с пускането на ‘упадъчна музика’ под формата на Пърпъл, Сабат и други вредни за народеца и царската туршия елементи по онова време. А неее само Ицо Кидиков с неговия Шумен и Панайот Панайотов, който даваше огън на всяка спряла се до неговото рамо жена и после като вземела от топлината му, си тръгвала моля ти се. . „Исскаааш огъън да тии дааам, запооомниии и знаааай тооогавааа..“ , ти-ри-рририи…там квото беше..
Сигурно си загубих младежката аудитория с тези птеродактили на антициклоните и музиката отпреди двайсе и кусур години. Но нещо ме носталгира за времето, когато всички се чудехме дали братя Аргирови наистина са дабъл, двама, две човекоточки тоест, или всичко е било трик с камерите и огледало. Или просто Благовест е извънбрачен, роден в Швейцария, а Светослав се е пръкнал в с. Чокманово, насред дивите и прекрасни Родопи. Така!
Прибирам се аз към дом, роден дом с две коли отпред и още двайсе встрани, люшкам чантата в едната ръка небрежно, все едно съм минала изпит за „тупалки“ (по-високата степен от „кифла“) . Барнала съм се с кожухче, клинче и още малко ще зацвиля „Шампанско и сълзи“, като от време на време ще си потупвам тупираната коса, щото завод Калиакра, гр.Добрич е изсипал годишната си продукция от олио върху нея и тя бетон. Обаче за моя радост нито знам текста на песента, нито си тупирам косата, нито я колосвам с лак. Вървя си и виждам ,че ще подмина индивид в зряла възраст, женски, 56-60 години приблизително, едричък, къмто 115-154 см с оранжева коса по средата, в корените черно, а краищата обвити в мистерия и прихванати с ластичета от връзки зелен лук, деведесе стотинки едната където… Предвид тунингования ми изглед, вероятно е помислила , че аз току що съм слязла от лимузина с регистрационен номер „Х“ , и под съпровода на Виевската фолк група изпълняваща тавата „Залюбих мамо три моми“ , Митьо Пайнера ми маха с кърпичка от шибедаха, за да ми пожелае успех в изнасянето на концерта „Планета Мура с фъстъци“ 2015-та. Индивидът е работничка към Чистота. Светлоотразителният му аутфит и аксесоарите- метла и лопата, навяваха на тези подозрения. Бяха захвърлени небрежно по средата на тротоара, до купчина с боклук, предимно треволяци. Пиеше кафе, седнала на бордюр, водейки диалог с друг индивид- колега от мъжки род, чието полово съзряване не можеше да се каже с точност докъде е достигнало, защото на вид изглеждаше като хибернизиран,пастьоризиран и консервиран младеж с релефна повърхност на епидермиса. На глас го докарваше Карел Гот с охтика и гръдна жаба. Едновременно. Абе май му имаше нещо на човека кат цяло. Това всичкото го забелязвам, щото още отдалеч се чуваха как дебатират състоянието на финансовия си резерв у джобовете, за жалост изчерпан, и всяка една дума кънтеше отчетливо из небесния ефир. Този дрезгав, хриптящ глас, който излизаше от дробовете на женското същество, все едно си е правила гаргара с белина и сода каустик, докато гласните и струни нижат тютюн, н я м а ш е как да не се чуе. Основната реплика, която се повтаряше след всяка дума беше: ‘ аз ше и (редактирано от СЕМ) майката на тааа държава, ше и ( редактирано от СЕМ) ше и!! Шма мъчат кат говедо ай ша и ( редактирано от СЕМ) аз майката ше и!..Нямало пари! Айде бе! Циганка ко бях, по-добре щях да съм, ай ше и.. ма$%$)(&@!!!І+>>&%) еба!“ (СЕМ се отказаха да редактират). И изобщо всички в радиус и диаметър до Айтос и околовръз , разбрахме кво действие ще извърши госпожата на майката на държавата. Бях съвсем до тях, когато виждам,че се налага да заобиколя лопатите и метлите, а и нямаше да е удобно, ако просто мина през боклука. . В момента в който правя маневрата -заобикаляне на купчина отпадъци, лопати,метли, стирки, мопове, от страната на Чистота ООД прелетя пластмасова чашка за кафе и се удари в ботуша ми. Ха, си мисля, тва пък от къде изскочи? Сигурно съм я ритнала без да искам…и ми става гузно, щото нали хората чистят, а изведнъж идва няква си гражданка с тъмни очила и Рудоземска козметика по лицето и им тъпче боклука. Спирам и поглеждам към госпожа Пропър въпросително. Онаа ме гледа с подигравателна усмивка. Аз с никаква. Тя гледа мен, аз – нея, Карел Гот към нас, ухилен, показвайки част от зъбната формула на кон, облицована в железни коронки. Всички мълчим. Има напрежение! Положението става кадър от индийски сериал, където камерата се мести от едно лице на друго сто часа. Шльоп! Още една чашка се удари в ботуша ми. И найлонова торбичка с нещо си вътре…и някви мазни хартии. Уж ги присъединява към купчината с отпадъци. И ме гледа нагло и с явна неприязън. Яснооо. Светва ми идеята на ситуацията. Думите бяха излишни. Някак си в тоя момент, по някаква си кармично-шибана причина, аз се явявам виновна за професионалното им развитие, озоновата дупка, Юстиниановата чума и защо слънцето свети. Имам и вина, задето приличаше на разгневен суматрански орангутан с кански махмурлук + предменструален синдром+ строшена пералня. Разкошна комбинация! Аз лично съм изпадала в такава композиция и исках да стрелям стрелям…Абее с една дума- виновна съм,че изобщо се е родила.Така изглеждаха нещата. Навеждам се, вземам две чашки, слагам ги в купчината боклук, щото кошче няма. Питам- има ли още за изхвърляне? Жената-лопата изсумтява: аре,аре, минавай, минавай, и захапала цигара почти до кокъл, ми маха с ръка благосклонно да се разкарам. Но аз съм съчма, няма се дам толкова лесно на таа несправедливост. Вкиснах се вече. За тва пак питам:- има ли още нещо за изхвърляне? Чашка? Бутилка? А може би супник? Претоплен вчерашен паприкаш? ВИЕ?? Момчето-мъж-колега -Карел Гот, се разхилва. Бива сръчкван моменталически у реброто, той сепнато измяуква, тя става все едно нищо, хваща си уредите на труда, аз чакам няква реакция, тя подбутна с крак купчинката боклук и са изрепчи:- Ей зарад такива кат вас наконтени и начервосани, свестните мъже са лъжат и на зарязват у немотията, и нА, на кво дередже съм, а ни съм и циганка. Да бех циганка, въъйй, само да бех… Ади, МОмчо, тръгвай, майка, който иска да чисти, да си чисти. .Напущами тази работа!! Прибирами са!!.
Дааа му се невидиии, тва и било син! И резко ми се прияде паприкаш. А аз мразя паприкаш. И да, виновна съм и за течението Гълфстрийм, косопада и духването на милион хлебарки от ферма в Китай преди две години. Вече може да се смеете. До виж да нееее.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s