Квартална вахканалия


В ранната неделна утрин да си един сред първите клиенти у местното Болеро, току що отворило, е нещо като документален филм показващ реални батални сцени на насилие между същества в късна пенсионна възраст от двата пола. Освен, че си един от първите клиенти, ти си и един благ, добър човек, който едвам е изчакал да отвори магазина, за да купи храна за котките си И никога не е подозирал за няква си неделна сутрешна разпродажба на стоки и продукти с почти изтекъл срок на годност или вече изтекъл. Цената им е в пъти по-малка от първоначалната. От еди колко си часа до еди колко си часа важала офертата. От момента на влизане в обекта, пред изумения ти поглед се открива една миграция на хора потомци на Дънкан Маклауд.
( който всички знаем,че е ужасът за Пенсионното Осигуряване).
В началото тая миграция е бавно проникване с цел разузнаване, което проникване след има-няма пет минути време, се превръща в брутално изтласкване на едно изумено, недоспало и леко болнаво ДНК, застинало в ступор. Да, that’s me. Демек – ахам, аз съм.
Мандибулата ми буквално се откачи от учудване и падна в пазарската кошница, която аз изпуснах от изненада и изобщо не преувеличавам. Все едно наблюдавах шайка от двайсе-трийсе хлебарки, пуснати рязко от буркан, как се разпръскват за стотна от секундата из всички посоки толкова бързо,че изобщо не успяваш и да ги видиш. А м а б л ъ с к а н е ви казвам! Взела вече коотешката храна, с намерение да се оттегля от окупацията на третата възраст, реших от чисто любопитство да видя кво толкова е намалено. Доближих се до един от щандовете, където някви вакуумирани мезета от сорта на салам ‘ Закуска“ се предлагаха за стотинки, пушена скумрия за лев и двайсе парчето, разни салати в плик, които утре ще са вече на пюре, щото бият и на вид на разваляне, и от сорта неща. Тъкмо да ми стане мъчно за бабиерите и дядовците, че имат малки пенсии и си купуват вкиснато уж мляко, по скоро суроватка, за трийсе стотинки, когато бях дръпната толкова рязко и силно за ръкава на якето, че ръката ми се изметна назад и ясно чух звука на разпаряне на шев някъде отвътре. Какво по дявол…??? Обръщам се с адския изумен поглед и въпросът „кво по дяволите се случва??“ изригна от вече потъмнелите ми от гняв ириси. Гилгамешка с ширина и дължина два метра и обща кубатура колкото три бидона от десет литра,възраст приблизително 80год., яростно ме гледаше от 180 -те си санта.Приблизително! А аз, хобит, със скромните 157 санта и четирийсе и малко кила, вместо да разбера причината на това насилие, се втренчих в горната и устна и не можех да откъсна поглед от нещото като мъх, ама не точно. Не приличаше и на мустак. Абе все едно нещо се е свило там и умряло. Докато се окопитя и задам логичния въпрос що ме дърпа така, от къде на къде??, гнилият и дъх ме обля като душ и ме закова към рафта с телешка създърма и Горноряховски суджук. Вероятно за закуска е похапнала от миналонеделната промоция на пушената скумрия и салам ‘Камчия“. С чесанчи. Мисля си, ся, ако почна да драйфам, ще е точно върху платноходите и, за тва ше гълтам, кво да правя. Току виж тоя Урук Хай ме е пребил с двете връзки петметров плешив праз, които бяха стиснати в шепа подходяща за професионална гюлетласкачка от Пордим. Не, мерси. Защо съм я била прередила, моля ти се. Тя била първа видяла еди-кво-си мезе там.. Опитвайки се да не дишам , за да не усещам дъха и, само повдигнах двата пакета котешка гранула, изграчих едно “ изобщо не ми пука за вашите мезета! вие сте ужасна жена, като за последното не съм сигурна“ , и се изфирясах от магазина. И изобщо не ми беше мъчно за таа. Якенцето ми е разпорено, чувствам се като свинско филе с минала годност, само за един и двайсе пакетчето и още ми е пред погледа мустак ли беше онова върху устната и, тупе ли беше, не знам. И после мноо се смяхме у нас. То и ся се смеем. Другата неделя пак ше отида. Но тоя път ше съм подготвена! Ще облека шуба от кевлар с три реда стоманени ципове и бронирана качулка. В джобовете ше напъхам гъба напоена с амоняк, чук, бичкия, чувал и сезал! Ся гаранция като легна, ше сънувам как пушена скумрия яде плешив петметров праз, докато въпросната госпожа ми топи главата у вкисната зелева салата, а хор от хлебарки мяукат и си събират козината. Сбогом! :))

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s