Засякох едно предаване за йога и се сетих за моя злополучен опит с нея.. Преди около три години беше случката, когато се опитвах всячески да сваля доста кила чрез спорт, движение, нещо си.. В заветния ден се китнах като краден камион, влизам у залата,където щях да усъвършенствам ум, тяло и там каквото прави йогата, и гледам само бабета накацали върху пътечки и се усукват някак си. Пък аз отворена, моля ти се, как тъй ше отида в група за начинаещи, направо за напреднали. За протокола, тогава тежах 68 кг при ръст ‘бера ягодите права’ 157 см.Смятай! Инструкторката ме приветства, бабите също, застлах си пътечката и се почна голямото разтягане.На подготовката за асана ( (поза демек), където двата крака се кръстосват по турски, но на една линия да са коленете, целият торс се извива назад, ама много назад, колкото можеш с изпънати ръце, аз се престарах…Кръстосах крака, много трудно ми беше, защото хем дебели, хем къси и чаталът направо изхрущя, ама аз търпя. И се извивам, извивам и давам назад, и аха главата ми вече да докосне пода, щот да покажа инициатива нали, нова съм, и усетих пареща болка у кръста, се едно ме разрязаха с бичкия. Направо имах чувството,че се строших на две. Абсурд да се изправя. А краката стоят кръстосани, но някак си не ги усещам, щото изтръпнаха много. Викам си-айдеее, заминахА ми мастните натрупвания. Идва инструкторката и вика ‘ браво! Ето това е правилното разтягане и после ми каза , докато бавно се изправям, да съм дишала на пресекулки. Спокойно, бавно, леко. Залагам на пресекулките-и отговарям- не мога никак, нещо ме сецна кръстът, някой да разплете краката ми, че хептен ше се удървят и с бутовете мога да ходя троша за златна руда. Онаа се смее. И това всичкото става, докато аз лежа на земята, а отгоре ми са се скупчили бабите и инструкторката, и сички се смеят. А на мен чакрите ми реват от болка. Като видяха,че положението е сериозно, (явно съм почнала да придобивам морав оттенък и съм заприличала на охлюв кръводарител) се сепнаха и започнаха с краката първо. Единият особено се беше спекъл, та имах чувството,че пръстите ми ше изкочат под формата на фъстъци и като тапи на шампанско, ше се разпилеят тържествено из ламината. Аз вия и викам, онаа вика също,че яко съм ги усукала, пък нали и големжки …срам я жената да ми каже,че са дебели. Другото бабе с чисто тегло 40-50 кг, пък ме хваща за ръцете отзад и се опитва бавно да ме изправи, поне да седна. И тъкмо да седна, резка болка в кръста отново и инстинкт, баце, ко да прайш, тръгвам с ръката да се хвана за точката на болка, обаче бабето там, дет хванало ръцете ми , го забравих, пък аз сумист цел, направо прелетя покрай мен, явно много силно и внезапно съм дръпнала ръката си. и през пелената от сълзи бегло видех бялата коса и лилавото му клинче как изчезват от погледа ми, правейки кълбо напред, а друго бабе с лице кат измита чиния, цъка с език ‘как можа са усучиш тъй, глей, не моем те разплетем“. Ше кажеш,че имам осем чифта крака и единия съм го закачила на ушите.Най-после ме разплетоха и ме оставиха да ги поразтрия, че целите кат една акопунктура беха.Едвам се събрах. Освен кръста, не си усещах и чатала. Ръкопляскат и викат- хайде сега една полу-свещ. Каааквоооо?? Казах дддооовиииждааанеее, и се изнесох барабар с пътечка, найлонова торбичка и дископатия. След седмица се записах на Метода Пилатес, ама тва е друга мазна история.

Advertisements

2 thoughts on “Моето твърдо „нье“ за йогата

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s