“ Образцов дом“


Има едно съществуващо галактическо недоразумение на еволюцията под формата на човешка единица в м.р, и по една случайност мой съсед. Новодомец. Собственик. От почти две седмици. Покъртително-отвратително-противно същество, защото е грубо, нетърпящо възражения, нетърпящо добър тон, налагащо се, арогантно и високоговорящо, на средна възраст. Незачитащо порядките и правилата, която всяка кооперация си създава, така че всички да живеем в мир и розово мушкато. Честото му плюене през терасата с добре обработено изхрачване, както и съпровождащото го продължително мощно откашляне, което може да измести някоя заклещена тевтонска плоча у покрайнините на Африка, е знак никой да не излиза на балкона си, докато целият прочистващ процес не спре. Защото, ако случайно някой заблуден съсед съгреши да излезе, че и да постои на терасата си за по цигара, да претака зелето или просто, щото си е у тях си , то тогава клетият бива моменталически центриран и принуден да изслуша всяко едно недоволство от страна на новодомеца, изгърмяно с императивен глас на чобанин, който си събира говедата из баирите.. Нещо като „кучето на Павлов’ сме всичките. Чуем ли дране и давене в кашлица от пети етаж, кухненска страна, дюдюкане и други звуци, стоим си кротко и чакаме теренът да се изчисти, че да можем да си изметем балкона, си поседим кротко на въздух . Ще кажете : ама що му търпите? Защото, скъпи приятели, после, а и не само, тепърва ще се засичаме я в асансьор, я в магазина, пред входната врата, пред контейнерите, на кафето през лятото, и няма да ви казвам за какво избашибозучване на нервите докарва този човек за минути. Тъпир да си, ше се простреляш в ахилеса с капачка. Ако бяхме с възможности за ТРИ ДЕ елиминация, със сигурност щяхме да се възползваме всички и пандизът щеше да е привлекателна опция за нас. Само веднъж ми се случи да съм в асансьора с него. Аз -153 санта, зъби и обувки, той – планинска горила с чейне и миньорски шепи..Метър на метър място. Изгрухтя ми да се мръдна навътре, се едно имаше място за още два фикуса и една табуретка, намести се с торбите си, а аз се размазах с лице, нос, а окото ми залепна върху асансьорното огледало. Виждах си душата през ‘прозореца“ , както се казва. Ирисова диагностика можех да си направя един вид . През цялото време говореше много високо с изразен биволски тембър, колко прост народ има навсякъде, колко са за изтребване, колко на сапун, колко онова, колко тва, колко неуредено е всичко в тази държава…И някои правила в кооперацията не му се нравили,! но той, видиш ли, като един Месия, се появил навреме и щял да оправи нещата. ТРИ минути за мен бяха цял живот. Липсата на място и въздух, острият му одеколон и мърморенето на висок глас, бяха напът да ме докарат до реализирането на поне един колянен удар, докъдето го стигна и АКО го стигна, и с подръчни средства като хляб, две вафли и кило мандарини, поне да се пробвам да го зашеметя. Но страхът,че може и да се озова у мазето, навряна в бидон със зеле и карфиол , с двайсеминутно комоцио, след като съм била пребита с буркани, и стърчаща чешка затварачка от един конретен изход на тялото ми, ме вразуми, а и заветният мой етаж ‘дойде’. Десет минути след това чувах гласа му да кънти в главата ми, бях тотално изпита и изтощена, ако щете ми вярвайте. Тъй като още не се е регистрирал в домовата книга, никой не знае ни име, ни фамилия, наскоро разбрах, че от два-три дена съседите ми са му „сложили“ временно име . Динко.
Сеш се? :))
Успехченца  желая.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s