Подай там това кафе


Не знам с какъв акъл съм решила да прибера бурканчето с кафе на най-най-най-горен рафт в шкаф, при положение, че съм висока 153 см и бера ягодите права, това всички го знаем. И със същия тоз акъл искам да пия кафе. Шкафът е над мивката и плот, фрашкан със съдове, стоящи още от раждането на Седемте джуджета. Слагам стол. Качвам се. Отварям вратичката. Столът се килва леко, аз леко изтръпвам, но без драми, сичко е ок. Бурканчето сякаш само се дръпва назад към дъното, прави ми номера един вид , за да мога аз да почна да тегля едни майни, едни високосни слова, защото съм се изпружила, ръката ми също, тялото ми се опира в дръжката на тиган ( на плота дето е) и изобщо ситуацията е на един крак на стол разстояние да се преобърна с все буркани, тави и чинии.. И точно в тоя момент Бобо решава да скочи на плота точно върху сета от посуда, Цветан я последва,щото и двамата са решили,че ще раздавам хамсия и пилешки трътки явно, но тъй като той е тулуп, загубва равновесие, пада върху стола, върху който аз все още вися, ако се сещате. Точно, когато съм напипала кафето заедно с няколко стъкларии и…всичко стана много бързо. Бурканче пада върху главата ми заедно с чаши, аз политам се едно ше ловя пеперуди из въздуха. Застинал вик “ ООООооооо!!!“ се удари в стената. Котки скачат върху мивката и после върху мен, и после изобщо съвсем шумно не паднаха:
една тава -алпака: още една йена, овална и с дебелина на стъклото метър; тиган-уок; две-три чаши „савой пирдопско стъкло“… Никак и не съборих, опитвайки се да се задържа из въздуха, и стелажа с вилици, лъжици , чинии, ножове, тенджера… Звуковата вълна вследствие на разпад на стъкло, порцелан, метал и чугун, сметам се сещате, че е обърсала айтоските насаждения барабар с карнобатските древни статуи. ( не, няма такива статуи). Сто кила йена( сефте я казвам таа дума), способна да побере два дилянопеевски бута и чифт цици на единия от дует Ритон, падаща от височина достойна да си изкълчиш поне една сливица, и удряща се във врата със СТЪКЛЕНИ декорации, е гледка, която ми докара секунден гърч. Тва котки, тва паяжини, тва дървеници- всич ко! изчезна за миг някъде в по-добър свят , където има тишина. Стоях седнала на пода между преобърнатия стол и разпилените 1001 стоки, и епилепсирах небрежно под масата , като кръвното ми удари индекса на китайския римбиуан. Безброй вилици, лъжички , бъркалки и част от миксер , ножчета, сатър, самият стелаж, частите на стелажа лежаха фриволно из паркета .. ..Но в ръката си стисках заветното бурканче с кафе, нищо,че го гледах омерзена. И точно в тоя момент, ама точно в тази секунда, НА ТВ-то няква родственица на Малката Булка изрича : “ Много е талантлива, справя се с всичко..“. :/ Споделих, олекна ми, мерси. Отивам на родителска среща. Дано не искат да пием кафе след това. Адьо.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s