Адрес пореден


Така…
Веднъж бях казала, че, ако сменях мъжете толкова често, колкото апартаментите, със сигурност щях да имам собствено предаване подобно на едновремешното „Адрес 4000“ . За незнаещата младеж уточнявам, че това беше първото предаване за запознанства от осемдесетте години на древността по мое време. Запознанства между „самотна млада вдовица на 65 години от Кричим търси самотен млад вдовец до седемдесе години или ерген, моооже и разведен с едно дете, от Пловдив и регион, или област, с лично жилище/къща, може и апартамент в София, и чувство за хумор.“ Обсъждаха се и проблемите на брака, връзките между половете, любовта, самотата, самотата и …самотата. За драматичното усещане, което оставяше горчив привкус в устата на зрителите след всяка изчетена обява или разисквана тема, допринасяше и водещата, която с подходяща, леко скръбна физиономия и тон, поглеждаше за момент към камерата, въздъхваше отрепетирано тежко и мъчно, за да могат да видят клетите самотници ,че не са сами у тоя жалък соц. свят, и върху лицето и минаваше сянка на съчувствие. Музикалният фон беше идеален за погребение или опело, да досвърши съвсем чувството за безнадеждност на драгия зрител от Пловдив и околия, може и с едно дете да е. Но Пепа Славчева, водещата, винаги завършваше с един захаросан ентусиазъм на надеждата, че ето!, някъде там, у пловдивско или регион, или област, а защо не и София, ж.к Люлин да речем, има сродна половинка, която търси своята кричимска такава . Толкова скръб се лееше от телевизора ни модел „София 82“ , (с белгийски кинескоп!!) , че ми идеше да си прережа сънната артерия с ръждясало макетно ножче за линолеум. Бавно и мъчително да си ида от тоя свят все още младa и невръстна тийнеджърка. Паралелно с това се излъчваше и сериалът „Робинята Изаура“- върховната цитадела на домакините , прегорелите баници, низвергнатите съпруги, водоемите от сълзи. Очи вперени в нищото през прашно стъкло, след като са изгледали 12353476927 епизод и ръсещи капки мъка върху вече изгнилото от рев черчеве на прозореца. Тишината из тъмните улици, все едно е минал набързо един апокалипсис без право на обжалване, беше изумителна. Жива душа нямаше, докато течеше поредната серия в която Изаура яде шамар от Леонсио- зъл и неприятен човечец, но имотен робовладелец, без грам чувство за хумор и след това тя десет минути реве срещу камерата. И до сега твърдя и ще твърдя,че по-грозно същество от таа Изаура аз не бях виждала. С изключение на Леонсио, може би. Така мислех по онова време, когато бях подрастваща на средно ниво клетка. Но пък Касандра,ооооо таз Касандра изгря като ъпгрейдната версия на месечината. Тя е друга героиня от също толкова драматично- патетична новела с обрати, които са изненадвали даже и моя баща– един абсолютно непреклонен в убежденията си мъж относно тъпотата, която водят подобни новели.. Касандра тогава компенсира неприемливия за мен вид на Изаура, с лице като бяла луна изгряла насред поле от туберколозни лотоси, устни червени малини- къпини и осанка на лебед с хормонално разтройство. Нея поне я залюби един левент, който все ходеше с разкопчани до пъпа бели, копринени ризи, за да може зрителката да се наслади на мъжката му гръд, посипана с растителност, колкото да се изплете едно кавьорче в скромен размер. Помня, че една съседка беше изтървала на глас, гледайки Игнасио( касандрения любим), желанието си да настърже кашкавал на гърдите на момъка, с тоз релеф като ренде бил, и въздъхнала страстно. Мъжът и страстно остъргал мераците и с обратното на ръката си и така прекратил сериала завинаги. И изобщо тогава реки от любовни бисери са преливали из екраните на Първа програма на БНТ.
Да, ако сменях мъжете толкова често, както апартаментите, щях да си имам предаване в което да ви уча , напътствам и съветвам относно обиграността и цирковите номера при връзките и тяхното предназначение с подходящ летален край.. Уви, сменям често местообитанието само. През три години. Ни повече, ни по-малко. Има някакъв заговор срещу мен от Вселената и честно казано извратеното и чувство за хумор вече започва да ми писва. Сега да не започнете да изреждате разни други предавания от соца, стоки и услуги? Че мога много набързо да създам ъпгрейдната версия на в. „“Лична драма“ в която ще увивам бахур и сирене:) Не, сериозно, недейте, не ща 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s