BG мама по бургаски и една катерица


Ох, мноо е яко да изглеждаш гърла, която не различава памперс от хавлия. Себе си визирам, да.
11:15 бургаско, предиобедно време. Борисовата градина. Детска глъч брули насекоми-мутанти от листата на дърветата и ги разстила из мозъчните гънки на мъж, опитващ се да чете книга. Досадата му от хаотично движещете се мини индивиди покрай краката му, обути в нещо като платноходи, беше толкова явна,че чак от съседната кръчма чуха как затръшна ядно кориците на книгата , стана и с пренебрежителна походка на неврозен муфлон  се отдалечи от тази дисни ленд вахканалия. Като от страница на луксозен каталог бебешки колички дефилираха из новите тротоарни плочки, явно желаещи да тестват здравината на колелетата, ресорите и нервите на татковците, които се бяха заели с тежката задача да приспиват бебетата, а майките седнали на пейки нервно центрират с няколко вида погледа дали мъжката им помощ се справя добре и правилно. Страааашна фукня и конкуренция, бате. Една от мамите леко се надига и със стаен ужас на уста и очи, започва да дебне дребен малчуган , който се колебаеше кое е по-добре за обществото – да се пребие като скочи с двегодишните си крачета от бордюр, висок колкото него или да се засили към стълбите, показвайки вид циментов слалом. Остана разочарован, защото родителката с бързината на антилопа в пуберитет, се визуализира точно до него и точно в последния момент, крещейки “ Миииитко беее, неееее!!!“ го шляпна по дупето , знаейки, че само един път няма да е достатъчен имайки предвид памперса, който е способен да попие три литра вода, два литра сок, шес литра бира и едно степче ‘ лимон“, без бебешката кожа да гъбяса. Според рекламите. Няколко бързи плесника по абсорбиралия водния резерв на планетата памперс, рев, подаване на киндер сюприз, блеснала усмивка и всичко вече беше шест. Майки, татковци, баби, дядовци, деца- на фона на тази картина, която смело бих могла да нарека “ БГ мама , Бургас“, аз стоя , преметнала крак върху крак, маскирана цялата в черно и изпод черните си очила наблюдавах всичко. Имах само кутията си с цигари, запалката, наполовина изпита бледа имитация на кафе и нямах кьораво бурканче с бебешко пюре поне, че да се слея в тоз сплотен хабитат. Усещах презрителните погледи на всички, защото явно някак си не беше справедливо само аз да не крещя в истерия по малко хлапе, гледайки го как ще бъде отнесено от някоя люлееща се люлка, защото е имало смелостта да застане точно пред нея. Опитах да се почувствам неудобно от факта,че до мен няма поне един биберон, но го преглътнах( факта, не биберонът) заедно с глътка кафе. До мен, на съседната пейка,  жена трескаво блъскаше количка в различни посоки в опит да приспи бебе и в същото време говореше по телефона, обяснявайки какво точно е станало от пет часа сутринта до сега. На репликата “ ама то остави,че беше стигнало до шията, ми и зелено ено такова, бе майче, целите СЕ осрахме“, се засмях с глас. Тя ме погледна така все едно сега ме вижда, нищо,че стоях там от почти час, огледа около мен, търсейки я лигавник, я петна от повръщано върху мен, но уви, освен запалката ми и цигарите, нищо подобно не видя. Изсумтя и изненадващо ми кресна:
– КАКВО??! Кое е толкова смешно? Всички си мислите,че е лесно да имаш деца, но НЕ Е!! Никак не е!! И Вашето време ще дойде, като имате свои деца ще видите дали ще можете да пиете спокойно кафето си така!!! Аз вече бях зяпнала в недоумение с какво точно провокирах тази нервност, но знаейки какво наистина е да отглеждаш деца, реших да не вземам насериозно реакцията и и пак се усмихнах леко. Кимнах с глава, като по този начин един вид отстъпвах’, но дава ли ти някой да си стоиш кротко и мислиш..
– Не съм спала като човек от дни!! Зъби НИ никнат, кучешките особено са някъв кошмар!! Свързани са с очните нерви и само едно възпаление НИ липсва !!! Но какво ли разправям! Който не го е минал, не знае и колкото и да обяснявам, едва ли ще бъда разбрана!
Въздъхнах тежко. Не си спомнях в детайли как съм преживяла никненето на кучешките ми зъби. Или тя имаше предвид друго?! Това „НИ“ мноо ме обърка. Явно се налага да и обясня някои неща на таа мама спокойно и със съчувствие, защото ми дожаля , заради сините и кръгове под очите, изтерзаната физиономия и изобщо цялата наслоена мъка. Спомних си кошмарните нощи на ‘никнене на зъби“, как се опитвах да заспя свита на ченгел върху табуретка , под и легло- ърху трите наведнъж, но нямаше как с ревящото хлапе у ръцете. Спомних си и моментите в които не можех даже да се изкъпя спокойно, ами слагах коша от количката пред вратата на банята и се опитвах за две минути да махна от себе си поне вонята на вкиснато и повърнато. Обаче тя реши да е арогантна, нагла и устата, и не спря да ми обяснява кво е да се гледат деца. За това кратко, ясно и само веднъж и казах, че аз деца няма да имам, нямам намерение изобщо да имам, защото професията ми на скъпоплатена проститутка не го позволява, освен това обичам да имам по няколко мъже на ден, които да ми купуват разни скъпи неща и да ме глезят из разни скъпи хотели и изобщо обичам си луксозния живот, за това и притежавам ужасно рядък екземпляр на почти изчезващ вид катерица, която ми е достатъчна и е като мое дете. Ей на, чакам я да слезе от дървото, че от два дена не я бях пускала, миличката ми тя, на мама катеричока. Ако имах деца, сега нямаше да знам осем езика, да имам ДВЕ яхти и най-вече да си стоя кротко и спокойно на пейка, пушейки и пиейки кафе и да се обяснявам на няква си отегчена и вбесена майка колко готин живот водя. Замислих се дали да зачекна темата за стройната, слаба фигура, стегнатите гърди, но видях тежката чанта с бебешки принадлежности и провизии и се отказах.А и лъжата за стегнатите гърди се виждаше явно, щото ги бях загащила моите и нямаше да мине номерът. Питам я чела ли е др.Спок, щото , ако го е, нямаше да е цялата изтъкана от неврони. Погледнах към насрания памперс, който държеше в ръка от двайсе минути и се запитах това ли е оня със зеленото ако и към мен ли иска да го заметне, нали… Казах и,че аз нямам вина,че има дете, нито пък детето има няква вина,че има нея и,че му никнат зъби, за тва да приеме съдбата си с гордо вдигната глава и да покаже малко уважение към бащата на хлапето, който сигурно в момента блъска за заплата, тефлоновите формички за мъфинки, които е видяла у Лидъл или най-новата хлебопекарна с двайсе функции. Щото по мое време сто ката изпрани пелени да имаш под ръка или лигнин за превръзки пак си беше на далавера. кви са тея памперси, кви са тея глезотии. Онаа като скочи, като кресна, като почна да вика имена- Мариияяя, Ваанчеее, елате бе, елате да видите тук кво си имаме беее!! , и за има-няма две минути събра войска от майки с деца, прегрупира ги около пейката ми,да видят кво си имат , а аз се спуквах от смях. Вярвате ли ми,че чак сълзи ми потекоха?! За момент се изкуших да зачекна темата „Кърма, коластра и още нещо“, ама вече исках да се прибирам, гюрунтията беше станала ужасна. Станах, погледнах високомерно форума и гордо им казах,че се прибирам у дома, за да подсетя пак двайсе и една годишния ми син да не е и помислил да ме прави баба, преди да навърша 53 години, иначе ще го разчленя с бичкията. Същото смятам да кажа и на шестнайсе годишната ми дъщеря. Поклоних им се театрално, казах,че се героини щом отглеждат деца в тва смутно и бедно време, подвикнах “ Гююзелоо, айде, мамеее“,гледайки из клоните на дърветата, уж катерицата да си викна, ха -ха, и с походка на газела се отдалечих от висналите им мандубули и вперени погледи в короните на дърветата, очаквайки няква златна катерица да слезе и кацне на рамото ми. .Изобщо в Борисовата градина нямаш ли поне количка, камионче или поне куче, забрави да си част от соушъла 😀 Добър ден.:)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s