Човек да не реши да се поразходи в пет и петнайсе сутринта и веднага да попадне на Иванов. Да, Скумрията. Да, същият съсед, който ме дебне кога излизам, с кого излизам, защо излизам, ама как така ще излизам. Да бе, същият, който викаше из стълбищата “ пропадналааа женооо, ше те питам аз кат станеш на мойте годинии“. И оттогава дОшата ми не е същата. Върви срещу мен бавно, провлачвайки единия си крак, в ръката му мрежичка от осемдесе и втора година, пълна с бутилки от незнамсикой Пленум на ЦК на БКП, същата година. Гледа падналите есенни листа и си мърмори нещо под нос, който винаги ми се е струвал като някакво недоразумение на лицето му. Той дрънчи на стъклария, аз на парфюм и шес кафета. Няма джан-джун. Само аз и той..Поглежда ме, въздиша тежко и се спира. Поглеждам го, не въздишам никак и се спирам. : – Добро утро, съседке. Не знам дали да запитам накъде така толкова рано или как така не се прибирате в тоз час от някъде си? Пак! ( повдига едната вежда в укор, а черните му точки от носа-ягода се изсипват върху купчинка бледо -жълти листа) -Добро утро, Иванов! Изключително ми е драго да Ви вид…. И в този миг глас-кресчендо, глас на разгонено какаду и нервна косатка, пробива сутрешната тишина, мракът се разцепва, уличните лампи започват да гърмят една след друга. Мизансценът на ноемврийската есенна улица „Цар Калоян“ рязко се променя. (светкавици, гърмежи, ниска слоеста облачност, напикаване от Иванов). Моите тъпанчета тръгнаха да си ходят, а някои спящи хора вероятно са изпаднали в амок и гърч. – СТОО ЧАСААА те чакам да се прибереш!! Кравите на Параскева ли води на паша??Това мляко сега ли го дои?? Вимета ли стиска, аа? АААА?! Звъня на Параскева , тя вика,че отдавна са си тръгнали с камионетката към село. Още преди ЕДИН ЧАС!!. Извара ли ще правиш?? А?! КОЯ Е ТААА?? Гърбът ми се вкочани, буквално усещах погледа на Иванова как ми прави трапанация на мозъка, започвайки от долен ляв глезен. -С младички ти се говори,а??! С КУРВИ?? А?!! Аааааа, моля моля, моомент!-измяуквам аз и се обръщам. -Оффф, съсъдке, ма, ти ли си била? Уфф, не можах да те позная. Ми ти си са стопила, я са виж! Болна ли си? И преди да отговоря, поглежда към Иванов(тире)Скумрия(тире)Плужек, и изсъсква – тттръгвай преддд мен! !!! ( черна мамба, пепелянка и кротал. Осем в едно). Той рипва бърже, обаче се обръща към мен, докато тя го държи за лакътя, и казва:- Еми ще отслабнете, при този разгулен живот… Пляяяс! Това беше звукът от дланта на Иванова, откъртваща темето на Скумрията. Оня хлъцва, тя го хваща под ръка, облаците се разпръскват, настава свежест, маргарити се сипат от небето.Отново е тиха, влажна, жълта есен на улица ‘Цар Калоян“ Наачииии, кво да ви кажа, не знам. Човек да не реши ей така просто да се разходи у пет и петнайсе сутринта.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s