Днес 40 градуса във всекидневната. Осемнайсе нула нула часа е. Като във филм на ужасите ми се стори,че стените се огъват и свличат. Климатик все още неработещ. Майстори-не дошли. Слънцето започва обхода си пред прозорците на жилището от три следобед, два часа виси на дивана ми и си тръгва бавно, ама бааавно, за да се прибере зад съседната кооперация, чак към седем-осем вечерта. До тогава в стаята, ако има човек,( а то има, видно е, аз съм) то той/аз спокойно може да мине за шиш-кебап. Или трътка на грил. Котките ги няма. Не ги знам къде са. Страх ме е да мърдам. Мръдна ли и почвам да се разлагам. Най-интересното е,че се прибирам пак фламбирана. Още по-интересното е, че няма вода! Нещо тръби в кооперацията, спукала се, една ли е, две ли са, ама ей ся щели да я пуснат водата, не знам, не съм сигурна. Започнах да халюцинирам преди два часа. Вися като прав винкел на стола и само очите ми се мърдат. Няма грам течение. Вмирисвам се. Ето, мухите започнаха да ме наобикалят и кацат върху южното ми разположение. Върху северното никне мъх. . А върху бялата стена мисля, че видях Ицето Христе с благ поглед да ми предлага нов климатик. На вратата се хлопа. Ставам от стола и се изправям половин час. Ноктите ми май са се втечнили. Отварям. Иванов. Таз Хамсия не я бях мяркала от месеци. Мислех,че е амин и лека му пръст, ама жена му си е се така нервна, ядосана, та си викам, аха, жив е, иначе таа щеше да пее руски романси до припадък от радост. -Кажи бе, Иванов? Ммммм, добавил си нова смрад към телесата си, а? Ква е? На пръст, на чернозем първо качество? Смигълът долен се смее, превива се чак от смях, мисли,че се шегувам. Ако щете ми вярвайте , но наистина се олюлявах от жегата, обаче вонята от Иванов ме довърши. Абсолютно ме нокаутира. Все едно сте отворили врата към стая, която не е била проветрявана с години, като вътре все още има настелени три-четири трупа на отдавна умрели, плитко заровени ..ъъъ..индианци, да речем. Аз отворих вратата на такава стая. Скункс да се беше изцвръкал в лицето ми, по-нямаше да вони. Започна да ломоти нещо, и с тоя език дето като го изкара и си облизва тила чак,заусуче тея вежди с него, направо ме довърши. Дошъл да каже,че водата е ок,щото аз нямам чешми, за кво са ми. Да ми се порадвал малко( тук пак вади гнусен език, оглежда ме от-до и облизва камилската си устна), че не ма бил виждал много време, имам ли си мъж вече, тая рокличка много добре ми стояла, и изобщо да пита как върви живота ми, видиш ли.Докато мелеше простотии, се огледах около мен, погледнах зад входната врата, видях чадър , дълъг и остър. В момента в който го замахнах пред бледите очи на Иванов, той като пръдня тръгна да се изнася, обаче не успя да нацели входа на жилището си( някои от вас знаят,че той живее точно срещу мен ), щото е бавен като охлюв в депресия, изтреска се у касата на вратата, изохка, нещо падна на площадката със звука на метал и кост. Молятисемолятисе дано не е чейнето му, като в транс повтарях. Не беше то. Горен мост беше. Не ми пукаше изобщо, ко ще и на Кольо Фичето моста да е. Ама никак! Понечвам да затворя моята врата, оня се обръща към мен, издава напред сухата си осемдесегодишна шия и прави опит да ме наплюе. Обаче забравил,че няма горен мост и фонтана с плюнка направи една жалка парабола и залепна върху циментирания му халат. Полилавя за секунда от безсилие и яд, изфъфли колко доуна и млъшна мласшница съм , и затръшна къщата си. А аз припаднах върху плочките. От смях Тва е последната ми простотия за идните десетина дни. Наваксах си добре. До виж да не!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s