Любовна история с един лайк


Обииичааам го! Обичааам го беее, не мога без него!  Разберетеее меее!! Хораааа! Ангели на небетооо!!!Къде стеее?? Нямааа жиивооот за меееен без негооо! Джииййзаасс!!!
Крещеше истерично  Грудка Дзънн Джааан Джуункова( !!!!!), докато служителите на реда и закопчаваха белезници и едвам я набутаха в полицейската кола.Тълпата, която се беше насъбрала, още бършеше сълзите си и конвулсираше неконтролеруемо от смях.  Ето какво беше обяснението на самата госпожица   Дзънн Джааан Джуункова(!!!!) , дадено пред разпитващия  полицейски служител, защо в ранни зори по втори петли на  14.02.2015  година в неадекватно състояние  и видимо нетрезво такова, е решила да увисне чисто гола с главата надолу, от тераса на първи етаж на къща, привързана с чаршаф-въже за глезените,крещейки нечленоразделно “ Зееехтинеее, отвории любов мояяя! Ела и ме вземи, божествооо! „.  Въпросният  гражданин  Зехтин Лападуди(!!!) е собственик на имота и в следствие на дадените показания на госпожица Дзънн Джааан Джуункова(!!!) разбрахме каква е  връзката му с инцидента. Служителят на реда, който водил записките, в момента е в болнично заведение със  спукан апендикс,  нацепена херния,а бялото  на очите му било като  японска мазилка. Епилепсирал от смях и той. Всички присъстващи на изповедта на  госпожица Грудка, останали  потресени от дълбочината,мъжкият тембър и особено от  ниските тонове излизащи от гласните и струни, когато говорила за любимия си Зехтин Лападуди. Ако не са били свидели на женските и полови белези,докато вятърът ги люлеел заедно с висящата Грудка,  или както възкликнал един от сеирджиите: “ цици кат тимишоарските камбанарии , копелета!!!, никога нямало да предположат,че това същество с вид на пребито червено цвекло, е жена. Ето и какво е разказало то..простете.. тя.
“  Фейсбук е виновен за всичко!!!  Той ме въздигна и той ме погуби! Открих тази социална мрежа едва на 46 години, господин  полицай. До тогава бях заслепена за живота, който кипи  и единственото ми развлечение беше да подвързвам и апликирам сборници с мои стихове и разкази за любовта, чувствата, Бог, Светлината и пречистването на душата. Така и не проумявам защо отказват да издадат творбите ми! Нима един стих от шест страници изпъстрени с чувства и Бог не е за пред хората? Какво е лошото на блестящия брокат поръсен върху хартията, звездите от жълт гланц налепени тук-таме  и лъскавите лилави гриви на конете, които аз старателно изрязвах от детски книжки? Само, ако знаете какво доволство изпитах, какво въодушевление ме обзе, като се научих да поствам, така викат във фейсбук, моите стихове, един след друг, от дълги по-дълги, през две минути.  Как плясках с ръце, когато видях безброй мърдащите се картинки, гифчета им викат пак да се доуточня, от бляскави по-бляскави. Коне, кученца, котенца, цветя, букети, блещунки, червено,зелено, резеда, всичко све-ти и се мърда, вие разбирате ли за какво нещо говоря?!  Ах! Красота!  И сред цялото това богатство на цветове, страници, стени, не истински , ами тези във Фейсбук, така де, това  всъщност е  профилът ви един вид, пак да доуточня, аз намирам моята единствена обич, радост, блаженство на сърцето ми, моят любим Зехтин. Но и до него ще стигнем. Макар че искам всяка секунда да произнасям името му – Зехтин, Зехтин, Зехтин!!! Лападудииии!!!   Ох! Аз съм много сетивна, господин полицай и имам връзка -дълбока и неразривна  с небето и ангелите в него, които кръжат над нас. Разговарям с тях редовно,  докато лежа в леглото вечер. Не вярвате? Защо се подхилквате? И Зехтин,аз му казвам Зехи накратко, моята любов единствена, не ми вярваше и най-грубо изхвърли скъпите за мен пера, които единият ангел оскуба лично за мен от крилата си. Били от патка. Мооляяя!?? Как ме виждате да отида и да скубя някаква си патка?? Да ви приличам на селянка? Аз съм гражданка от главата до петите. С баща гений  и майка светица. И двамата са израснали у една и съща чужбина, в едно и също селце, на един и същи хълм до едно и също езеро… Не помня името на страната, нещо с У беше или с А, само три -четири букви е или седем, не знам, но името на селцето, хълмчето и езерото, и на сън да ме бутнете, ще ги изпея.

Селцето се казва Ланвайрпулгуингилгогеръхуърндробуллантисильогогого̀х  или с простичкото Ланвайрпулгуингил… Какво? Да повторя? Как така не го запомнихте и не записахте? То не е сложно? Ще го повторя бавно ( тук гражданката започнала да казва буква по буква името на селото и като стигнала до последната забелязали, че по лицето на Грудка сякаш имало набола двудневна брада, а  в очите на записващият полицай- сълзи. Със сигурност не от мъка)
Записахте ли? – продължила Грудка. Да? Добре.
Хълмът пък го наричалиТауматауакатангиангакоауауотаматеатурипукакапикимаунгахоронукупокануэнуакитан  и бил мног…Да? Пак ли да повторя? Добре. (гражданката пак започнала буква по буква да казва името, а полицаят вече ридаел тихо). Когато се стигнало  до името на езеротоЧаргоггагоггманчауггагоггчаубунагунгамаугг,  където родителите на Джункова се врекли във вечна вярност, горкият полицай се нагълтал със сънотворни и си взел едномесечна отпуска, като заявил,че ще му е нужно време да се отърси от цялата тази психопатска история и дълбоко в сърцето си искрено вече съжалявал Зехтин Лападуди.

Край на първа част.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s