Позавчера или денят преди вчера, или 28.08 и петнайстта год., горещ обеден час в Бургас.

– Съъсеедкеее, Яла да та видяя за малку, у ляво погледни, уу ляявоо!! Ехооо, съъседкеее! А, моумент, моумент викам! Аз ше дода! Стооой таам, идвааам…!
Иванов подскачаше и махаше с ръце от срещуположния тротоар към мен. Пискливият му глас на разгонена мисирка проряза маранята и градския шум. Хлапето, което в този момент минаваше покрай него, при пищящото “ съседкеее“ се закова на място, при изтеричното “ уу ляво, у ляявооо “ изпадна в шок, а на “ .. стоооой тааам, идвааам..“ буквално изкрещяно с продран фалцет на кастрат, пеещ средновековни църковни песни у местната кръчма, го изпрати в кататония. А може просто момченцето да е вдишало точно, когато Иванов си е отворил устата. Миризмата от нея докарва до загуба на спомени и вечно присъствие на блато у живота на вдишалия смрадта. Човек след това никога не е същият. Лично съм го преживяла това. Дано е добре, милото. Виждах само част от лицето на Скумрията, искрящото му теме и китката косми с общ сбор десет и половина броя, като въпросната за мен винаги оприличавам с козина на съсел-албинос страдащ от косопад. Кичето „тръгва“ от лявото слепоочие, минава през средата на челото като лента и завършва зад дясното ухо. Той нарича групата от косми „бретон“. Жена му – „.. ей тва дето котката изкашля у банята, а ти си го събрал от канала и си го лепнал на главата, ше ти го отлепя косъм по косъм докато спиш и залепя на задника с туткал!!!“. Но Иванов старателно, с малко гребенче през известен интервал от време, решеше и заглаждаше с любов „косата“ си, независимо дали ще се намира в кенеф, на улицата или в Ла Скала. Останалата част от главата беше тотално плешива и искреше на августовското слънце. Нямаше как да се направя, че не го чувам, нито виждам, защото той се намираше успоредно на мен. „Цар Калоян “ е тясна уличка. Колите бяха спрели, очакващи зеленото на светофара и опцията той да се добере до мен много бързо, минавайки между тях, беше видима. Аз току що бях приключила с няколкочасов обход на лекарски кабинети, започнал в ранните часове на деня и освен,че вонях на формалин, белина и кръвна плазма, бях непоносимо раздразнителна, не понасях даже и себе си, и не бях спала над 24 часа. Адската жега ме беше досмазала, а решението да се разтоваря за време „една цигара“ и да си побъбря с Вили, (собственичката на бакалията до входа) явно пак беше погрешно. А исках само да се ожаля колко смотан ден имах и колко не ми е до простотии точно сега, а тя да ми се оплаче колко много си обича магазинчето, но държавата явно нещо не одобрява тази им връзка. Та, когато стогодишната хамсия Иванов се разподскача и развика, Вили ми посочи с поглед тип „гнусният перверзен старчок те вика „, усилията ми да се направя на глуха и невидима окапаха. Обърнах се, активирах от очите бластерите с позиционирано насочване и като една истинска айрън уоман ( желязна жена демек), поразих един фолксваген, едно ауди и велосипед барабар с велосипедиста. Толкоз стоманено-презрително- отегчително- погнусен взор отправих към Иванов. Докато кажа да си стои на място и да не мърда, за да дочака кончината си щастлив, велосирапторът мазен вече беше на два метра от мен. Присвих очи гледайки го право във веждите – пружина, дръпнах за последно от цигарата, изгасих я и метнах фаса в кошчето.
– Какво се случва Иванов? Кое е толкова спешното, че си се развикал? Да не би някой твой хемороид да се е объркал и превърнал в мозъчна гънка? Или си разбрал по някъв много необичаен начин, че простатата ти рецитира стихове на мандарин? Хайде, зарадвай ме, направи този гаден ден щастлив за мен. Кажи, че заминаваш завинаги, защото си открил къде никнат вълшебни треви, които като ги опасеш и ставаш умен, разбираш, че човек трябва да се къпе чат-пат и осъзнаваш, че на осемдесе години дядка е гнусно да се отърква у жените както, когато и с квото свари. На теб плантация, колкото осем Азии ще ти е малко. То не съществува толкоз голяма квадратура на таз земя, която да опасеш,че да стане чудото! И стига вади тоя език! Като пипало с пъпки е! Защо постоянно си облизваш цялото лице та чак до тила стига!!? Последния път даже помислих, че си го заклещил между едното ухо и яката на ризата! Не усещаш ли поне малко ,че и лиги капят, че е гнусно? Ох, ше повърна! Вили, дай една сода, моля те. Вили беше посиняла от смях, но се врътна за содата. Извъртях глава настрани, за да си поема въздух. Леле как вони този човек! Сигурно си мислите, че преувеличавам? Не. Даже сравнението ми със зловонието на разложен труп и дълбоко изгнил картоф ще е слабо. Убедена съм, че Иванова или няма обоняние по рождение, или покрай мъжа си с течение на годините рецепторите и са се унищожили самостоятелно от отвращение, или е свикнала и не и прави впечатление. Евала и!! Иванов, както винаги, първо се чуди за около секунда- две аз сега шегувам ли се, сериозна ли съм или ядосана. Но явно наистина нещо спешно искаше да ми каже, защото нито се засмя, нито пробва да ме обиди на “ мръсницо доуна, сееш разврат сред скромните хора“, нито нищо. Даже не изкара един път езика-лопата , за да оближе сластно поне една четвърт от лицето си, минавайки набързо през едната ноздра, докато зяпа в деколтето ми. През цялото време, докато го нареждах, размахваше нетърпеливо длан пред лицето ми, кимаше бързо с глава в съгласие, все едно знае какво ще кажа и ‘да, да, знам, знам, добре добре, млъкни сега“ беше показано чрез разтърсване на раменете. Моите!! Не обичам да ме докосват непознати хора, а още по-малко мазно, противно- перверзни осемдесе годишни старци, а най- вече Иванов. От изненада щях да изплюя все още клатещият ми се млечен кътник. Даже и млъкнах. Той само това чакаше, и започна да рови в найлонова торба, която извади изпод катовете жилетки ( да, знам! 35 градуса + жилетка+ жилетка=Иванов)  и вътре в нея имаше нещо като пакет, овързан с канап, доста обемист при това. Отварям уста да запитам защо не виждам и опаковка от в.’Чук-чук“- порното на хартия излизащо преди двайсе и незнамсиколко години. Щото ‘в.Работническо дело’ няма как да му подхожда, нито пък в. “ Стършел“. Обаче той ме изпревари и въпросът ми увисна във въздуха.
-Сега! Начи така, скъпа ми съседке! Ето тук, това( потупване върху ‘това“), което държа в ръката си( пак потупване), не е каквото си мислиш..- и повдига бохчата с форма на плочка от домино, но с мащаб на площадна такава и обем колкото телефонния указател на Китай.
– Значи не е мозъкът ти, който си решил най-после да махнеш,че и ти да отдъхнеш и да са дов…
– Съседке!! МЛЪКНИ!!! ( ступор, припаднали гугутки, Пеевски сади коноп у Виетнам).
Аз избелвам белтъци от изненада, листата на съседното дърво станаха ноемврийски, Вили, която тъкмо беше излязла от магазина със содата ми, се удървя и е в потрес. Рязко настана всеобща тишина, мухата-лайнарка обикаляща около едно петно на тротоара се напика, купесто-дъждовната облачност се изнесе към елховските насаждения. Иванов се ококорва и той, невярващ,че ми е креснал и добавя тихо -моля те…
Да! Аз съм урод под прикритие и в едната ръка въртя нож-пеперуда, за да кълцам на жулиени невинни дечица, а с нунджако-то от „Всичко по лев“ пердаша старци като Иванов. ( ха-ха, мноо смешно..:( )
Реших,че няма смисъл да го претрепвам с тоновете епикриза, които лежаха в огромната ми „дамска“ чанта до един рутер, две зарядни за телефони,телефоните, три кила котешка гранула, цигари, запалка, кецките ми, три консерви „русенско варено“ нужни ми за предстоящия интернационален тур със Стою( за новодошлите: Стою= мотор) и някои други дребни неща, включително и „Романът на Лизи“ на Кинг. Иванов ме държи под око подозрително, а гърчавото му тяло застинало, но под напрежение и в готовност да изчезне за шес секунди. Въздухът даже застина в очакване кво ше се случи. Един-два кълвача се бяха насочили към главата му, но размислиха и се врътнаха към Борисовата градина. Изкуших се да викна рязко “ ХА!“ и както смигълът беше напрегнат, като нищо щеше я да се изпусне, я да епилепсира в краката ми. По-вероятно беше да се насере, Защото пръчът е по-здрав и от мен. Но се отказах от възмездие в името на всички осквернени с присъствието му жени.
Досадата вече се беше настанила до мен, а и ми писна да вися в жегата. Иванов започваше да вони още повече и неистово заисках да се прибирам. Затова го подканих с ръка да казва там, каквото има да казва и показва,че ей го , времето минава, Коледа иде, жингъл белс чувам вече, Марая Кери ше почне да пее с пълна уста..
Иванов поуспокоен,че няма да ставам нинджа, размота набързо пакета и в ръцете му се появи ..папка. Кожена, кафява, от времето на траките. Огромна! Вътре листове формат А4, напечатани на пишеща машина. Съседът Иванов, бившият инженер незнамсикакъв, (май по химия или технолог, не знам ), Иванов с халатът на квадрати, които вече са релефни от мръсотия, Иванов, който в едно изречение използва една и съща дума по няколко пъти, като си мисли,че има и различно значение същата. Иванов, който лично за мен е по-кух и тъп от фикус, джапанка и шотландска гайда взети заедно, заклевам се! Защото той е от онези „вишисти“, на които мама и тате са купили дипломата с кашони наблъскани с уиски, ликьорчета, коняк от Корекома, долари и няколко поколения свински пържоли, луканки и прочие кървавици. професионалното му развитие се свеждало до слагането на печати и командировки из бившите соц. страни. Та същият тоз ще издава книга. Роман!! Написал я за осем месеца. Всичко било готово,минала редакция, предпечат, оформление на корици, всич-ко! До седмици, максимум месец щяла да е на пазара, но искал да ме запита „дали ще ти бъде така удобно, съседке прекрасна( поглежда към краката ми), да изчетеш ръкописчето , да дадеш едно-две мненийца( адее , извади шпаклата пак ) , да обсъдим нещата, фабулата, самата идея,нали( горната му устна вече трепери от вълнение) ..Там квото трябва, нали( вече и долната устна трепери).. Може и на ракийка, биричка, каквото там …нали… да обсъждаме, сещаш се?( някво месо стърчи от ъгъла на устата, само връхчето)..Щото , съседке , тооо не е важно какво правиш там..нали ..с личния си живот, разбирам,че всеки си има своите мръсни тайни (мътните му очи се спират върху устните ми), ама виждам аз, че имаш мисъл, нали..изразяваш са хубаво( облизва леко горната си устна с явно сексуален намек).. жената ше ходи на село утре, ще ли да ти е удобно тогава да наминеш през моя скромен дом..Да ти напиша адреза? хахахах, ох, нали..шегичка, не се ядосвай сега..нали..( прави мексиканска вълна с веждите)“.
Противно на очакванията на Вили, флората и фауната замесени като случайни свидетели в нашето рандеву с Иванов, както и противно на вашите очаквания вероятно, да се случи случка с избити ченета, откъртени шийни прешлени, натрошени тазови кости, напъхване на кожената папка в един конкретен изход от анатомията на Иванов и по този начин превръщането му във вход, аз не реагирах. Никак. Протегнах ръка към папката, той ми я подаде, видях заглавието, обърнах на последната страница да видя колко са общо, прочетох последното изречение, пак върнах на първата страница, прочетох първото изречение, подадох папката на Иванов, кимнах към Вили, която зяпаше Иванов с погнуса, врътнах се, влязох във входа, изкачих си етажите, влязох в къщи, запътих се бавно към тоалетната и обилно, напоително и мощно повърнах. Ръкописът е от 674 страници. Романът е със заглавие “ Сълзи и рози“. Първото изречение започва така: “ Реката течеше по склона на билото, а по него малки цветенца цъфтяха нежно“. Последното беше: “ ..той пъхна ръка в пазвата и и така успя да усети биенето на сърцето. Туп-туп-туп.. Нямаше сълзи, имаше само рози“.
КРАЙ!

И аз съм край!

Нямах намерение да пиша нищо скоро тук, даже забравих за случката както винаги, защото тоз го приемам като някаква нелепа шега на природата, но тази вечер или по скоро в ранни зори, се засякох с Иванова в денонощния магазин. И двете за цигари бяхме там. Честитих и за успеха на мъжа и, за това, че има вече писател в къщата, тва голяма работа е се пак, цял роман, кога се очаква събитието и т.н. А тя само ме погледна, изсумтя и каза:
– Оффф, надявах се поне теб да подмине, нерезът му с нерез. Миличка, тоз мой кукундрел разнася тези хартии вече сума ти време. Ти си сигурно петнайстата  съседка на която предлага уж да обсъдят роман, там всичките глупости дето са, но първата, която  отваря да види има ли нещо изобщо на тези хартии написано. Глупакът така се беше стегнал, така му се беше  дръпнало лайното, че ще поискаш наистина да четеш и обсъждате, че същия ден опакова багажорите си и замина на село.  Защото, виждаш ли, миличка, всичко е преписано от онея розовите романи, арлекини ли, кви бяха. И още някви подобни лиготии.  Започна да се пробва  с тоя номер пред жените преди три години. Изкука изцяло и идеално, дъртакът му с дъртак. Ивето от втория етаж, нали се сещаш? Та тя ми каза оня ден как те е засякъл пред Вили. Полудях! Мислех,че му е минало! И като се прибрах, и като взех ‘романа“, и като почнах да  му го „чета“  на глас по плешивата  шамандура, страница по страница той реве, аз чета, той реве, аз чета! Рози нямаше, ама сълзи бол ! Спокойно, пак ше го изчета.. За десети път го чета аз тоя роман. Първата папка се скъса, тази е по-здрава. От четене , разбира се. Ще му сложа аз рецензия хубава аз на него. Ше го подвържа даже с бинтове и марли за по-красив да е. Иванов де, не романът му, ха ха ха.  Айде, миличка, хубав да ти е денят.

Спуках се от смях. Верно дядката яде страдивариуса, съмненията ми са разсеяни. Обаче пък ми се искаше да е негово написаното. Иванова го превъзпитава по сталински и шамаренски, аз щях да го съсипя по идиотовски. Най-ме е яд на мен си, защото даже не се усъмних в кафявата папка. Проста съм си, да, но и облекчена, че е спестена една простотия по-малко на тоя свят. Но..има време. Може и да реши да пише Иванов,  всичко може да се случи. То сега всичко е извратено навсякъде и  всякакви хапчета против повръщане има, нали?!
Добро утро и до виж да не! :))))

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s